Коне

Модератор: mashbob

Коне

Мнениеот аnani » 19 Ное 2011 20:55

Моята страст са конете тук ще се опитам да заразя и вас.

Английски чистокръвен кон


Изображение



Английският чистокръвен кон е създаден е в Англия в края на ХVІІ в. и началото на ХVІІІ в, чрез сложно възпроизводително кръстосване на източни и местни кобили с арабски, турски, берберийски, тюркменски и други източни жребци. Произходът на съвременният Английски чистокръвен кон се проследява до три основни жребци – Дарли Арабски, Годолфин Арабски и Байърли Турски, кръстени на собствениците техните им. В началото на ХVІІ-ти век конете са внесени в Англия от Средиземноморието и Близкия Изток и са кръстосани с местни кобили. По този начин се появява четвъртият основен за породата жребец Къруин Бей Барб. В резултат е създаден е кон, способен да носи тегло с устойчива скорост през продължителни разстояния.Всички тези качества придават ново измерение на подкрепеният от аристокрацията спорт - конни надбягвания.
Състезанията с чистокръвни английски коне се превърнали в любимо занимание на английския крал Чарлс II и получили наименованието „Спортът на кралете”. Новият Свят и Северна Америка бързо възприемат английското развлечение, като за първи път през 1730 английски жребец на име Бул Рок пристига в щата Вирджиния.Последвал постоянен поток на внос и така започнала историята на английските коне в Америка.
Днес броят на английските чистокръвни състезателни и развъждани в Америка коне далеч надвишава този на всяка друга нация.
Английският чистокръвен кон е с височина 165 см до холката. Цветът на косменат апокривка може да бъде дорест, черен , кестеняв, тъмно кафяв и сив. Характерна за него е атлетичната фигура, може да покрие повече от 20 фута в една крачка,докато развива 40 мили в час. Лесно се поддава на обучение във всички дисциплини, като най-често се среща при прескачане на препятствия, обездка, поло и всестранна езда.
Благодарение на своите ненадминати до днес производителни качества, силни аклиматизационни и наследствени способности, чистокръвният английски кон е получил широко разпространение и се е утвърдил като основна порода подобрителка на всички културни полукръвни породи коне. Най-голям брой чистокръвни коне сега има в САЩ, Великобритания и Франция.
У нас участва в създаването на Източнобългарския кон.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Последна промяна аnani на 22 Ное 2011 21:35, променена общо 1 път
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 19 Ное 2011 21:11

Арабски кон


Изображение


Arabian horse

(Equus ferus caballus)

Арабският кон произхожда от Арабският полуостров. Арабският кон е една от най-древните породи в света, археологическите доказателства за коне приличащи на съвремннния арабски коне датират отпреди 4,500 години. През цялата си история конете са обикаляли света едновременно за вайна и за търговия, използвани са за подобряване на други породи добавяйки скорост,елегантност, издръжливост и здрава костна стуктура. Днес арабските кръвни линии могат да с еоткрият във почти всеки съвременен ездови кон.

Първоначално съгласно неписаните закони на арабите арабският кон се развъждал само в родината си. В Европа арабският кон е проникнал едва при нахлуването на персите и намерил добра почва за развитието си. В земите на днешна Испания той бил отглеждан в чисто състояние, но участвувал в създаването и на андалузкия кон, който няколко века бил основна порода-подобрителка в Европа. Оттук арабският кон постепенно се е разпространил в Европа и в останалите континенти на света.

Най-добрите по онова време арабски коне били развъждани във високото плато Неджед, което на места достига до 1000 м надморска височина. Ареалът на породата се характеризира със сух климат, бедни варовити почви и степна в флора. Петте известни оазиса в Неджед били заселени с бедуински племена, които развъждали 5 различни фамилии коне – Кохейлан, Сигчави, О’Байан, Хамдани и Хадбан. Основен принцип на племенната работа била селекцията по два основни показателя – издръжливост и красота.

Уверени, че притежават най-добрите коне в света, бедуините правели всичко възможно да ги запазят в чисто състояние. Те смятали, че и най-малкото участие на чужда кръв ще влоши качеството на конете. Неписаните родословия били предавани устно от поколение на поколение. Тъй се изградила генеалогичната структура и се пазели кръвните линии на арабският кон. Понятието asil (чиста кръв) било основен закон при подбора.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Последна промяна аnani на 22 Ное 2011 21:34, променена общо 1 път
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 20 Ное 2011 23:12

Източнобългарски кон


Изображение



Източнобългарски кон

(Equus ferus caballus)
Източнобългарският кон e местна полукръвна спортна порода коне, получена в резултат на дългогодишна селекция. Развитието на породата започва в края на XІX в. в конезаводите „Кабиюк” бивш „Васил Коларов” (Шумен) и „Божурище” (София). След преместването на конезавода „Божурище” в Балчик и създаванаето на конезавод ”Стефан Караджа” селекционната дейност е концентрирана в ареала на Североизточна България, като целта е подобряване издръжливостта на породата за задоволяване нуждите на българската армията и земеделското стопанство.
Породата е създадена в резултат на многогодишна селекция, чрез сложно възпроизводително кръстосване между местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски кобили с чистокръвни и полукръвни английски жребци внесени от Германия, Русия, Полша, Унгария, Чехословакия и Турция. Най-голямо влияние за сформиране на линейната структура на породата са оказали чистокръвните английски жребци Лудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе, както и полукръвните Фенек, Галион, Фуриозо VІІ-3 и Бетяр. В резултат на прецизен подбор и целенасочена работа за утвърждаване на характерни белези се формира универсална порода коне подходяща едновременно за спорт и работа. Породата е призната за самостоятелна през 1951г.
При развъждането на Източнобългарския кон се формират три основни типа – лек, среден и тежък. Лекият се е използвал за гладко надпрепускване, стипълчейз и всестранна езда, средният е предназначен за класичеки видове конен спорт, а тежкият - за впряг. Вследствие на пазарните изисквания акцентът е бил поставен върху средният тип коне, а тежкият тип отпада изцяло от по-нататъшната селекция.
През 80-те годни на XX в. породата е прецизирана с цел подобряване на спортните качества на конете, активно са включени представители на европейските полукръвни породи - Хановер, Холщайнер, Сел Франс, Тракенен.
Комбинацията от естествените ездови заложби на източнобългарският кон и по-добрите спортни качества на другите полукръвни породи променя беговия тип в по-масивен и води до получаването на хармонично развит полукръвен кон с много добри ездови качества, подходящ за класически дисциплини на конния спорт.
Екстериорните особености на Източноевропейският кон го приближават повече до ездовият тип коне, отколкото до впрегатният. Представителите на породата имат сравнително едър ръст между 162-166 см. Те са с пропорционална стеснена в долната част глав, прав профил; дълга,права и замускулена шия, с добре изразени холка и задтилък; прав, широк и добре свързан с поясницата гръб; леко наклонена и добре замускулена крупа; дълбок гръден кош; здрави и силни крака с добре изразени сухожилия.
Източноевропейските коне са подходящи за дисциплините обездка, прескачане на препятствия, всестранна езда и впряг.
Основният масив се намира в конезаводите „Кабиюк”, „Стефан Карджа” и Хан Аспарух в Североизточна Блгария.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Последна промяна аnani на 22 Ное 2011 21:29, променена общо 1 път
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 22 Ное 2011 21:28

Дунавски кон


Изображение

Дунавският кон е местна полукръвна спортна порода коне, която се развива след Освобождението в плевенският конезавод „Клементина”. В началото развъдноподобрителната работа е била неизяснена и за разплод са се използвали различни породи коне - арабски, полукръвни, местни, подобрени донски, унгарски, полутежкотовозни и други.
След 1983 г. Дунавският кон е кръстосван с унгарския Нониус, а в следващите 25 години с Арабска шагия, Англо-арабска, Липицанска, Рисиста и други породи коне. С развитието на селскостопанската работа новите изисквания били ориентирани към ръстови и масивни коне, което засилило включването на коне от впрегатен тип, главно Нониус. Новите селекционни критерии наложили внедряването на по-прецизни методи като чистопородното развъждане, поглъщателно и възпроизводително кръстосване. В резултат на многогодишна работа и строг подбор е получен български тип Нониус, различен от развъждания в Унгария, Румъния, Югославия и Чехословакия и признат под името Дунавска порода през 1951г.
Дунавската порода коне е представител на леко-впрегатният тип. Цветът на космената покривка е черен, тъмнокестеняв и кестеняв. Представителите имат сравнително едър ръст с височината при холката е 162 см., удължено масивно, но хармонично телосложение,с много добре развита мускулатура и здрава костна система.
Породата е слабо разпространена в България, среща се в Северозападна и Западна България, като основни центрове за развъждане са Плевен и София.
Към 2008 г. представителите на породата в България са наброявали едва 750 бр.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 23 Ное 2011 21:30

Символиката на коня в езическа България


Изображение

Семантика, символика и значение на коня /респективно конника/ в езическа България/
Изображения на кон от този период откриваме издялани върху камък, по произведения върху дребна металопластика, изображения върху съдове, графични рисунки. Обикновено изобразеният конник е войн. Войнското му снаряжение най-често се състои от копие, лък и колчан стрели или и двете. Облечен е с ризница и носи шлем. От тук е очевидна пряката връзка на коня с военните нужди на българската войска. В този аспект от особена важност са и сведенията за използването на конската опашка като бойно знаме при прабългарите. Няма сведения това животно да е масово използвано от славяните, но пък сведения за точно обратното намираме при прабългарите, което съвсем

естествено е свързано с техния номадски начин на живот и добре развитото им скотовъдство. Освен тези неоспорими факти за използването на коня за военни цели имаме доста данни за погребани животни наред с покойниците в голям брой от ранносредновековните некрополи, открити до днес. Такива са ранносредновековния некропол при с. Топола, Добричко; двуобрядния езически раннобългарски некропол при с. Черна, Добричко; раннобългарския некропол при с. Хитово, Добричко; ранносредновековния, двуобряден некропол при гр. Балчик и ранносредновековните некрополи /6 на брой/ в Русенско; некропола при Нови Пазар. Точни сведения за погребения на коне има само в некропола при Балчик и некропола при Нови Пазар, докато в Русенските некрополи, са открити части от конска сбруя, макар и последните да са датирани от по-късен период, при който погребенията са християнски. Сведения за погребване на коне намираме и у други източници. В повечето от случаите намерените в гробовете животински кости се тълкуват като останки от поставена в гроба жертвена храна. /3/ Свързването на тези животински останки с някакъв погребален обред с религиозен характер се потвърждава и от намерените в някои от гробовете предмети с магическо-култови функции: бучки вар, фрагменти от керамични съдове, кремъчета, въглени, железни гвоздеи или железни обезформени предмети. Всички тези факти недвусмислено доказват наличието на обредно-религиозни функции при погребенията на животни в ранносредновековните български некрополи.

Това, което първо прави впечатление е, че всички некрополи, в които има погребения на животни са ситуирани в областта на днешна Североизточна България, или с други думи на територията, където се е заселила компактната маса от прабългарско поселение при тяхното установяване на Балканския полуостров. Преглеждайки данните за разкритите погребения впечатление прави и един друг факт. Макар в повечето от некрополите да има два вида погребения - трупополагане и трупоизгаряне, животински кости и изобщо гробен инвентар се открива по-често при погребенията с трупоизгаряне и доста рядко в някои погребения с трупополагане. Известно е, че погребалния обред при прабългарите е бил трупоизгарянето, което е типичен древнотюркски ритуал. /5/ Тези факти, както и засегнатия по-горе проблем за липса на добре развито скотовъдство у славяните, ограничават настоящата курсова работа да акцентира повече върху културата у прабългарите.
От казаното до тук за изображенията и погребения на коне възниква един интересен паралел между прабългари и траки. Конникът в тракийската култура може да бъде разгледан в няколко аспекта. Конникът-ловец е типичен посредник, който препуска между молителя и бога или между живия и хероизирания покойник. Той е връзката между света на живите и света на отвъдното. Орфическата доктрина напълно идентифицира конника със царя-жрец. Тракийските конници-ловци са персонификации на "сина на Сина" в десет степенния космически цикъл на орфическата вяра. У траките имаме доста примери за жертвоприношения и погребения на коне или символични погребения, където се открива само конската амуниция, което е още едно доказателство за тясната връзка между това животно и религията у траките.

Направихме този паралел, защото съзнателно изниква въпроса дали на базата на известните сходства между двете култури в настоящия аспект, не е възможно конят у прабългарите да носи и някакво чисто религиозно значение или дори по някакъв начин да се идентифицира с владетеля, с властта или мощта му? Освен всеизвестния култ към Тангра, духовете на земята и водата, били обожествявани или поне почитани като свещени реално съществуващи животни като вълка, кучето, коня, птици и други. Такива сведения имаме и за тюрките, а някои от историците приемат, че у прабългарите е имало доста добре развита тотемистична практика.

За реално жертвоприношение на кон у прабългарите сведения нямаме, но все пак има някои известия за жертвоприношение на животни. Най-известен пример са обредите, извършени от кан Крум пред стените на Константинопол, когато са били принесени в жертва голям брой добитък и хора. Надпис №6, изсечен под скалите на Мадара гласи: "Кан сюбиги Омуртаг от бога владетел…беше… и направи жертвоприношение на бога Тангра…" можем да предположим, че тези жертвоприношения евентуално са включвали обредно умъртвяване на коне. За подобни ритуали имаме сведения у тюрките. Теофилакт Симокита пише в своята "История": "Тюрките почитат извънредно много огъня, тачат въздуха и водата и възхваляват земята. Обожават и наричат Бог само тогова, който е сътворил небето и земята. Нему принасят в жертва коне, говеда и овце." Също така интересен е и факта, че имена на животни, сред които фигурира и конят се срещат в Именника на българските канове.

Тук ще предложим и един от вариантите на превод на рода "Дуло" - "Бойният кон" , който по принцип се различава от общоприетите тълкувания около превода на името на този прабългарски династически род. От всичко това до тук може да предположим, че конят явно е имал някаква отявлена семантична стойност и по-дълбока символика от чисто военните и обществено-икономически функции. На следващите редове ще се опитаме да защитим изложената по-горе теза, вземайки в предвид изображенията на коне, намерени по българските земи и датирани в езическия период на Първото Българско царство.

Както споменахме и по-горе, изображения на конник в разглеждания период се срещат сравнително често. Според действията на конника и неговото въоръжение тези изображения могат да бъдат на ловец, на войн или, което е по-рядко срещано на невъоръжен конник. Според формата и стиловите особености изображенията са доста разнородни, но разглеждайки ги заедно, можем да направим извода, че във всички тях доминиращата фигура е конникът. Те са обединени от хронологическото си единство и сходството си по отношение на някои характерни общи детайли.

Някои такива изображения са графитни рисунки на конници-ловци, конници-воини и невъоръжени конници, изображения на конници от амулети /Враца и Преслав/ и апликации-печатчета /Преслав/, една рисунка от Преслав, наречена условно "Преславски конник", изображението на конник от кана №2 от съкровището от Над сент Миклош и изображението на кон от Мадарския релеф.

Паралели с подобен вид изображения на конници можем да намерим в сасанидските скални релефи, сцените на двубой между персийски велможи и римляни върху фреските на синагогата в Дура Еуропос, животински фигури от Минусинск в Централна Азия и Маяцкого градище, ловни сцени от Сулек /Хакасия/.

Според проф. С. Ваклинов изображенията на конници по българските земи са характерен жанр на примитивното общонародно изкуство на степните тюркски народи. Според него тези изображения имат за цел да възпеят подвизите на обикновеният войн-герой, преплетени с традициите на едно изкуство, предназначено да възхвали делата и подвизите на кана-владетел и жрец на небесния бог. Специално визирайки Мадарския релеф, проф. Ваклинов излага тезата, че там темата е изпълнена със средствата на монументалната скулптура в техниката, присъща на старите художествени традиции на Европейския югоизток, но в духа на средновековната художествена концепция на източния етикет.

Подобна е и тезата на Рашо Рашев за призхода и семантиката на конските изображения. Според него този образ идва от устните предания и легенди на езическа България. В епоса на тюрко-монголските народи често се възпяват подвизите на конника-герой, който е владетелят или предводителят на племето, а у средновековните номади е известен засвидетелстван култ към конника.

Поради начина на живот на прабългарите този култ се е съхранявал и предавал чрез устната традиция, поради което не е съществувала потребност от неговото изобразяване. Тази потребност се е появила в периода на преход към усядане и установяване на контакти със съседните култури, когато у българската аристокрация се е породила нужда да търси такива сюжети, които да отговарят на нейния вкус и миналото на рода. Българите откриват образа на конника от своите устни предания в присъщите за онова време изображения на конници във византийското изкуство, което също съхранява известни похвати и сюжети от източното изкуство. Така у тази заимствана художествена форма прабългарите влагат съдържанието от собствения си епос. Като доказателство за това Р. Рашев посочва, че тази практика е засвидетелствана у степните народи по времето на скитите, а друго доказателство е евентуално вграденият във фасадата на източната порта в Плиска античен релеф на конник.

За използването обаче на антични и ранно византийски или готови каменни орнаменти, плочи и колони или на развалини от стари постройки от прабългарите за постройката на техните нови градски средища имаме множество доказателства. Без да отричаме безспорното влияние на византийската архитектура у прабългарите, засвидетелствана с опитите за нейното видимо наподобяване, тези готови форми са използвани за постройката на своеобразни по своята същност сгради, различаващи се в ранния период на Първото Българско царство от византийския модел. Този факт, както и засвидетелстваните по-горе изображения на конници в старата родина на прабългарите, както и в съседните им племена и народности и приликите, които открива проф. Ваклинов между конниците от нашите земи и изкуството у степните тюркски народи, за които вече споменахме, красноречиво говорят за една своеобразна традиция в раннобългарската култура, свързана със изобразяването на конника. Безспорно е, че заемки от византийското изкуство има, но те не са изцяло взети наготово, както предполага Р. Рашев. Като доказателство за горните твърдения може да се приведе и факта, че стремето, засвидетелствано в Мадарския релеф и някои други изображения е донесено в края на VІ в. и неговият произход е именно от вътрешна Азия.

Относно семантиката на конските изображения вече на кратко изложихме тезата на проф. Ваклинов, според който те отразяват подвизите на войнът-герой или на канът-владетел и жрец. Според Р. Рашев изображенията на конник не са изображение на конкретна личност, а събирателен символичен образ, каквото е изображението от Мадарския релеф. Това, че тези изображения са имали по-широко съдържание от съдържанието на конкретна личност се вижда от образа на конник върху кана №2 от Над сент Миклошкото съкровище. Там конникът е представен с атрибути на владетел - шлем, копие със знаме и богато украсена конска сбруя. Неговото име обаче не е означено, което навежда на мисълта, че е представен един обобщен израз на владетелската мощ, на героя-конник и триумфатор. Конникът не е персонифициран като герой, историческа личност или божество, но навярно той носи по малко от всичко това и неговото масово разпространение е явно свързано с широка популярност. Изсечен в скалата той е изобразявал връзката на владетеля с героя-конник, възприеман като обобщен израз на владетел-герой, а надраскан върху камък, е изразявал предпочитанието на обикновеният конник към ловкостта и геройството.
Всички тези изображения на конници, за които стана дума, по своя характер напомнят образа на тракийския конник-херой, нещо, за което се споменава и у Р. Рашев. В Тракия конници могат да бъдат видяни по цялата Константинополска хора между края на ІV в. и края на І в. пр. н. е. като броят на тези надгробни или посветителни плочки с изображения на конник надхвърля хиляда. Конникът в Тракия се смята за анонимно божество, въпреки че релефните плочки са снабдени с надписи на старогръцки или латински, върху които освен "херос" се появяват и местни имена или епитети.

По-съществените разлики между тракийския "херос" и изображенията на конници от времето на Първото Българско царство са, че българския конник не е получил аналогичен художествен канон и при него липсват посветителни надписи. Такива разбира се има, например при Мадарския релеф, но те описват определени исторически събития, а не персонифицират и не конкретизират съответното изображение.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че изображенията на конници определено не са персонификации на определена личност или божество, а по своя характер са своеобразни синкретични образи, в които са събрани и част от религиозното самосъзнание на прабългарите, и фигурата на владетеля-победител и хероизираният войн. Видяхме, че тези изображения са широко разпространени, което говори за почитането на това животно, което е популярен символ и дори предполагат наличието на някакъв култ към него. В подкрепа на последното твърдение могат да се приведат и горните примери за

намерените животински останки в някои от некрополите, за евентуалните жертвоприношения на това животно, за наличието на коня в един от малкото запазени писмени паметници от това време - "Именника на българските канове" и не на последно място фигурирането на коня и конската опашка в българската войска.

Конникът може да бъде приет като атрибут или инсигния на властта, за което свидетелстват неговите многобройни изображения. Можем дори да приемем, че по някакъв своеобразен начин той е бил почитан като свещено животно, но е пресилено да се каже, че конят е божество в истинския смисъл на думата, макар някои изследователи да съзират в него изображение на Тангра или някакво отявлено обожествяване. Това е така, защото по своя характер религията на прабългарите е била от най-примитивен тип. Били са почитани природните сили, такива каквито са. Прабългарите почитали небето, земята и водата, но религията им не е била в толкова напреднал стадий, че да издигнат култ към някаква антропоморфна или полуантропоморфна божествена форма.

Все пак накрая е нужно да се подчертае, че изворите за прабългарските религиозни вярвания и традиции са изключително ограничени, поради което не е възможно да се направи един цялостен и задълбочен анализ върху разглежданата тематика и някои от въпросите остават неразрешени.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 05 Дек 2011 20:08

Десет факта за конете
Изображение
Едно по-добро разбиране на начина на разсъждаване у конете може да доведе до по-ефективни методи на трениране. Ако всички знаеха, че конете се учат чрез асоцииране, никой кон не би бил ударен с нагайка отново; а ако всеки ездач разбираше този стаден инстинкт у коня, на плахите коне би било отделяно повече време и търпение. За щастие, разбирането на конската психология в глобален мащаб нараства, а в тази статия ще намерите 10 от най-важните факти за конският ум – и сърце!
Факт № 1: Конят е животно на бягството.
В дивата природа, конят е животно – жертва. Той бива ловуван, вместо да бъде ловец. Природата е снабдила коня с мощни сетива, за да му помогне да се предпазва. Когато конят е изправен пред потенциална опасност, той не се изправя срещу нея, за да се бори. Вместо това, той се завърта около оста си и поема в срещуположната посока. Това подкрепя общоизвестната теория, че конят е животно на бягството ('flight' animal), а не на битките ('fight' animal).
Конете често не изчакват, когато заплахата е на близко разстояние. Ако един кон в табуна усети и най-малката възможност за хищник наблизо, ще откриете цялото стадо да галопира в обратната посока без да спрат, докато не избягат далеч от хищника. Някои коне понякога побягват по този начин с ездачите си, галопирайки и подритвайки през полето. Въпреки, че този тип поведение е опасно и не трябва да бъде толерирано от ездача, доста трудно е да се спечели контрол над кон, който вярва, че бяга за да спаси живота си.
При обучението на коня не е разумно да изискваме от него да не се плаши от неща, които не познава. Той може и да е запознат с предмета, но може би никога не е бил учен, че няма причина за тревога. Помнете, че удряйки кон, за да го накарате да мине покрай плашещ обект, вие по този начин го убеждавате, че има пълното право да се страхува от него.
Факт № 2: Конете се учат чрез асоцииране.
Както споменахме по-горе, ако ударите с нагайката кон, за да мине покрай плашещ обект, вие все едно го учите, че има основание да се плаши. Начинът по който това действа в съзнанието на коня, е следният: той е видял обекта и се е уплашил от него, след това е бил плеснат. Това преживяване се складира в ума му като: „да бъда близо до обекта е източник на болка”. Конят ще асоциира обекта с болката и ще научи, че трябва на всяка цена да избягва да преминава близо до него.
От друга страна, ако обектът бъде асоцииран с нещо приятно, конят ще научи, че да бъде близо до обекта всъщност е приятно. Например, ако конят се притеснява от някои флагчета и получи достатъчно успокояване от ездача, може би дори лакомство, той ще свързва флагчетата с наградата, която е получил. На следващия ден, когато вие внимателно вдъхнете увереност на коня да мине покрай обекта и след това го наградите с нещо вкусно, той ще запази това в паметта си като приятно преживяване.
Хората също научават много неща чрез асоцииране. Ако усетите парфюм или одеколон, който стар приятел е използвал в миналото, съзнанието ви може незабавно да си припомни образа на приятеля ви. Или ако сте слушали песен в колата си и сте претърпели инцидент (пази Боже!), пускането й отново в същата кола ще ви напомня за този инцидент. Научили сте се да свързвате дадено усещане (слушането на песента) със ситуация (инцидент с кола). Съзнанието на коня работи по същия начин.
Като не забравяте това, би трябвало да можете да научите коня на много неща при условие, разбира се, че както вие, така и коня сте спокойни и доволни.

п.п.Информацията е свалена от Конете бг
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот аnani » 08 Дек 2011 18:37

Изображение

Факт № 3: Конете имат отлична памет.
Хората с фобии и определени психически разстройства често откриват, че корена на проблема се крие в детството им. Подобно на това, коне с проблеми в поведението често са ги развили по време на ранните си години. Един кон може да складира неприятен инцидент в паметта си до края на живота си, правейки преобучението сложен и отнемащ много време процес – точно както часовете при психотерапевта за хората.
Добрата новина е, че конете запазват също щастливите и приятните спомени. Ако един кон е бил язден от умел и съпричастен ездач в миналото, когото е харесвал, и десет години по-късно бъде язден от същия човек още веднъж, той ще си спомни приятните, спокойни езди с този ездач и ще има силно желание да му угоди.
Не подценявайте способността на коня да съхранява и възстановява събития от миналото. Конят е интелигентно, чувствително създание и използва паметта си, за да избегне повтаряне на разстройващи го ситуации.
Факт № 4: Емоциите при конете са високо развити.
Обратно на традиционните схващания, конят е силно емоционален. Конете могат да изпитват щастие, тъга, страх, любов, доверие и недоверие, вълнение, отегчение, стрес, неудовлетворение, любопитство и дори ревност. Всеки, който наблюдава внимателно конете, ще разбере как се чувства даден кон по едва доловимите знаци, които конят предава посредством езика на тялото.
Преди години конете често били смятани за обикновени, безсловесни животни. За щастие, все повече хора започват наистина да се вслушват в конете, правейки усилие да разчетат съзнанието им. Понастоящем има отлични нови книги на пазара, които илюстрират едно по-добро разбиране на коня.
И така, как човек може да каже какво чувства един кон? Гневът и неудовлетворението може би изглеждат най-лесните емоции за предсказване у коня. Един неудовлетворен кон може да изрази себе си чрез съпротивляване на ездача, риене на земята с преден крак, тръскане на глава и различни други прояви. Тези действия може също да показват, че конят е възбуден или раздразнен.
Моят кон Джери има особено безочлив характер. Обичам го до смърт и той добре знае това. Подозирам, че той също ме обича, защото винаги е доволен да ме види, когато се появявам на вратата на конюшнята му всеки ден. Той изцвилва леко, повдигайки единия преден крак във въздуха и ме поглежда косо, сякаш казва: „Аз съм сладък и гальовен, и се радвам да те видя”.
Когато приключим с упражненията, той става особено доволен от себе си. Свива ушите си назад и набръчква нос, показвайки зъбите си. В обикновения случай това би било знак за агресия, но при Джери аз успях да разбера какво точно означава. Той прави това само няколко минути преди да бъде прибран в конюшнята; и тъй като знае, че е приключил за деня, се опитва да се закача с мен, като ми прави такива физиономии и се опитва да ме захапе, докато му мятам попоната. Той показва големите си зъби и ме смушква. Често хваща дрехите ми с устните си, но в действителност никога не е захапвал със зъби. Аз знам, че това е начинът на Джери да изрази чувството си за хумор и това никога не ме е притеснявало. Мога да видя в очите му, че той се забавлява за моя сметка.
Друг път, когато го кордирам, особено в началото на заниманието, Джери ясно изразява как се чувства поставен на корда. Той прави полукръг на ходом, после спуска глава и завива към мен с увиснали уши. Аз го връщам обратно по кръга и преди да разбера, той прави още един завой и отново идва при мен. Знае колко глезен кон е и това е неговият начин да се опита да ме разубеди от идеята за кордиране. Той по никакъв начин не се съпротивлява или държи зле, просто ми казва, че не е в настроение за кордиране днес.
Винаги наблюдавайте коня си за знаци и ще можете да предугадите как се чувства той. Един тъжен кон отпуска ушите си и не показва никакъв интерес към обкръжаващата го среда, и все пак един отегчен кон би могъл да се държи по същия начин. Конете тъгуват за загубата на своите приятели (независимо дали хора, коне или други) и може да са нужни месеци, докато се възстановят. Те могат да изграждат близки връзки едни с други и се чувстват много самотни, ако тези връзка е прекъсната. Вашият кон може да ви обича по начина, по който би обичал свой приятел-кон, ако му покажете, че истински го обичате и ви е грижа за него.
Аватар
аnani
Утвърден потребител
Утвърден потребител
 
Мнения: 286
Регистриран на: 30 Мар 2011 11:18
Местоположение: Стара Загора
Skype: anani72
My status

Re: Коне

Мнениеот motomaina » 14 Дек 2011 19:24

Аз също съм фен на конете,ама железните :D .Но от известно време насам,постоянно покачващата се цена на петрола ме кара да обърна поглед към благородните и красиви животинки описани по горе.Предназначението на едните и другите коне е едно и също.И едните и другите ти се отплащат за грижите положени за тях.И ако си мислите че железните коне не разбират когато ги псуваш и ги нагрубяваш,жестоко се лъжете,само че това е за друга тема.Единствената причина поради която не съм си взел кон(от живите :lol: ), е че няма къде да го настаня.
motomaina
Потребител
 
Мнения: 37
Регистриран на: 27 Авг 2011 14:53


Назад към Фен съм на

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта